Народното събрание прие нов Закон за защита на търговската тайна

На 21 март 2019 г. 44-то Народно събрание прие Закон за защита на търговската тайна, въвеждащ изискванията на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Преди приемането му тази материя бе уредена от Закона за защита на конкуренцията и Търговския закон, който разглежда търговските тайни в контекста на търговските сделки. Тези разпоредби ще останат в сила, но ще бъдат допълнени и значително разширени с новия закон.

Основни положения,  закрепени в Закона за защита на търговската тайна:

  • Законът дава определения на понятията търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки-предмет на нарушение.
  • Прокарват се критериите за разграничение на правомерно и неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна.
  • Подробно е регламентирано съдебното производство по установяване на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като са предвидени видовете искове, които притежателят на търговска тайна ще може да предяви с оглед защита правата си върху информацията, представляваща търговска тайна по смисъла на закона.
  • Включени са разпоредби с видовете обезпечителни мерки, които съдът, по искане на притежателя, ще може да наложи.
  • Предвидени са правила за осигуряване и гарантиране поверителността на съдебното производство, с цел опазване и неразкриване на търговската тайна – предмет на делото, от лицата, получили достъп до нея, което ще направи и правната закрила по съдебен ред по-привлекателна.
  • Съдържат се и разпоредби относно начина на определяне на обезщетението за вредите, настъпили от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Министерски съвет, като вносител на закона, изтъква в своите мотиви към проекта, че предложените правни механизми ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена. Целта е подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС. Вносителите изразяват и очакване законът да доведе до нарастване на иновациите и печалбите за предприятията,а с течение на времето да има и положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.